Виадукт Мийо

Виадуктът Мийо(на френски: Viaduc de Millau) е пътен вантов мост дълъг приблизително два и половина километра, пресичащ долината на река Тарн в близост до град Мийо, Южна Франция. Той се издига на седем колони, изникващи от клисурата отдолу. В най-високата си точка мостът достига 341 метра, което е с 16 метра повече от Айфеловата кула и почти колкото Емпайър Стейт Билдинг (343 м., включително пилона на вантовата система). Официално е открит на 14 декември 2004, а два дни по-късно е отворен за движение.
Виадуктът Мийо е последната стъпка от изграждането на автомагистралата по трасето на Европейски път E11 в участъка Клермон Феран-Пезенас. Той пресича дълбоката долина на река Тарн в южната част на Централния масив. Преди построяването му пътят, който е основна връзка между голяма част от Западна Европа и Средиземноморието, се спуска в долината и преминава през град Мийо. Това предизвиква тежки задръствания, особено през летния сезон, когато много туристи пътуват към морските курорти в Южна Франция и Испания.

Проектът за виадукта Мийо е изготвен под ръководството на френския инженер Мишел Вирложьо в сътрудничество с британския архитект Норман Фостър, който стои зад конструкцията на новото летище в Пекин. Дългосрочната концесия за строителството и експлоатацията на моста е спечелена от консорциум, воден от групата Ефаж. На строителите отне три и половина години да го построят. Проектът се финансира основно чрез такси от преминаващите автомобили. Изпълнението на този проект струваше $523 милиона и 2 милиарда тона бетон и метал, а за щастие идва и с 120-годишна гаранция. Мостът е толкова голям, че се вижда ясно от космоса.