Колизеумът в Рим

Колизеумът изумява всеки, които го е виждал на живо. Макар и поразрушен той създава в съзнанието на човек картина за могъществото на една империя, за историята, която носи със себе си и не на последно място, мисли за това колко човека е погубил този внушителен амфитеатър. Не случайно е включен в списъка с новите седем чудеса на света, като в гласуването са участвали над 100 милиона души.
Император Веспасиан от рода на Флавиите започва строежа на амфитеатъра през 72 година, като подарък за жителите на Рим, защото единствения по това време амфитеатър бил вече малък за увеличаващото се население на столицата на Римската империя. Веспасиан така и не може да види в завършен вид Колизеумът, защото умира на 24 август 79 година малко преди да завърши строителството му. Начело на Римската империя застава неговият син Тит. През 80 година Тит провежда тържествени игри, които продължават 100 дни. За тези сто дни се казва, че на арената са излезли около 5000 диви животни. Наричан тогава Амфитеатър на Цезарите или Амфитеатър на Флавиите по рода на неговите строители, Колизеумът е напълно завършен от брата на Тит и следващ император - Домициан. Името Колизеум се е появило около VIII век заради намиращата се в близост статуя на Нерон (Неронов колос), която е стояла на Колизей Пиаца.
Размери 189 метра дълъг, 156 метра широк и 48 метра висок с овална форма дълга 527 метра за да няма ъгъл, в който да застанат гладиаторите по време на битка. Счита се, че Колизеумът и бил използван като модел за днешните стадиони. От втората аркада се е откривала прекрасна гледка към Римския форум, Храма на Венера и Арката на Константин. Арената е с размери 76 метра на 44 метра като основата е от дърво покрита с пясък. По-късно под арената са изградени и подземни проходи, килии за гладиаторите, клетки за животните и дори асансьори. Тук гладиаторите чакали и се готвели за своите борби и тяхната не малко вероятно смърт.

Колизеумът има 80 входа (арки) високи 7,05 метра и широки 4,2 метра, като 76 от тях са предназначени за обикновените хора и 4 входа за императора и сенаторите. Можело да седнат до 50 000 души, а на върха е имало място за още 20 000 правостоящи като можел да се напълни за 15 минути и в случай на опасност всички хора да се евакуират за 5 минути.
Местата за сядане са според социалният статус на хората. Първата част подиумът е бил предназначен за сенаторите, а в ложата направена изцяло от мрамор е била предназначена за императора. Над подиума е частта, която е била предвидена за аристократите, които не участват в сената. Третата част е разделена на три подчасти. За богати граждани, за бедни граждани и за „жени от най-нисък клас“. За да се предпазват зрителите от слънцето Колизеумът е бил покриван със сенник, който се е крепял на 240 дървени греди.
Имало е няколко вида „игри“: гладиаторските битки, ловуване на животни и дуели между екзотични видове животни. Лъвове, мечки, леопарди, хиени, тигри, носорози, слонове и дори крокодили са били използвани за лов и битки. Друга „игра“ се е провеждала за осъдените на смърт. Избирало се е дали осъдения да бъде убит от гладиатор т.е. смърт от меч или срещу него да застане хищно животно, ако пък осъдения рани много лошо гладиаторът той също бил убиван с фатален удар по черепа.

Едва през 313 г. първите игри били премахнати от император Константин. Въпреки, че се възраждат най-накрая са забранени през 438 г. при Валентиниан III.
Днешният вид на Колизеумът се дължи на няколко земетресения и на това, че са вземали материали за изграждането на други сгради, но през XVIII век папа Бенедикт XIV успява да спаси останалото от амфитеатъра, като го посвещава на Страстта Христова в памет на мъчениците, загинали в него.
Сега Колизеумът е една от най-посещаваните и най-внушителните забележителности в света и дано да съществува още дълги години, защото в едно пророчество на Беда Венерабилис от VIII век се казва „Докато Колизеят стои, Рим ще стои. Ако Колизеумът падне, Рим пада, а ако Рим падне, също пада и светът“.