Най - прекрасното произведение на средновековната индийска архитектура - Храмът Минакши

Друг известен храм в Индия е Минакши. Наречен е така на името на царска дъщеря. Тя се родила с непривлекателна външност. Някакъв йога обаче й предсказал, че ще стане красавица, когато срещне мъжа, за когото ще се омъжи. Минакши открила своя бъдещ съпруг на свещената планина Кайлас. Това бил самият Шива. Богът й казал, че трябва да се върне в града, където той ще дойде след осем дни под името Сундарешвара или Властелина на красотата. По стените на храма са изваяни много от 330-те милиона богове в пантеона на хиндуистите. Храмът Минакши доминира над градския център. Останките на Минакши са отпреди две хиляди години. В сегашния си вид е от времето на цар Тирумала Найяк - 1623 г. Счита се за най - прекрасното произведение на средновековната индийска архитектура и е едно от най-прочутите места за поклонничество в Индия.

Храмът има четири входа. Над единия вход се издига кула, висока над 50 м. Гопурата, както я наричат, е изваяна с хиляди фигури на божества. Всеки вход има своя различна гопура. От източния вход се стига до пазарът "Пуру Мандапам". Сергиите му продължават в тъмни коридори, които отвеждат към вътрешността на храма. Минакши е истински град в града. Храмът има формата на правоъгълник със страни 258 х 223 м. Има шест концентрични кръга вътре с по-малки гопури. Горната част на една от тях е обкована с чисто злато. Долу се вижда главният вход, през който влизат хиляди хора. След него следват безброй сергии, където се продава почти всичко - от лъскави шарени гривни до плодове и огледала. Този вход се нарича "Входът на осемте шакти" или женските божества. Те са изобразени на осем колони от двете му страни. В друг коридор, стоят на пост два живи слона с боядисани в червено хоботи. Хората вземат с пръсти от боята и си поставят "бинди" - червената точка на челата.

В ъглите вътре светят малки маслени лампи. В залата Шахастрасамба Мандапам или "Залата на хилядата колони" има точно 997 колони, но не броят им е удивителен, а ювелирното изпълнение на всяка колона. По телата им са изваяни конници, митични същества или герои от индийския епос. Повечето от влезлите в тази зала носят кокосови орехи, които разбиват на определено място в каменния под. Течността потича, а храмовите служители събират останките, за да направят място на новите приношения към богинята Минакши. Има огромни статуи на Ганеш - богът слон, син на Шива, на бика Нанди и на самия Сундарешвара. Друг коридор води до голям басейн под открито небе, където посетителите се къпят. До него отстрани - в голям четириъгълен съд от камък, има дървесна пепел, с която хората посипват близката статуя и мажат лицата си. Повечето носят цветя. С тях окичват намиращия се вътре лингам - фалосът, символ на възпроизвеждащата сила на Шива. Няколко нови статуи на Ганеш и Нанди са затворени в тъмни, ръждясали решетки. Колкото повече са решетките, толкова по-свещено е мястото. Някои от хората удрят с метални предмети околните колони, които кънтят с великолепни звуци. Това е залата за бракосъчетания.

В дъното е и беседката, в която стоят младоженците по време на ритуала. Някои от колоните тук са поставени от велики императори в индийската история. В старо време е съществувал обичаят в чест на определени събития да се издигат възпоменателни колони. В тъмните коридори има човек, който продава малки топчета масло, които хората хвърлят към една статуя. Самата тя представлява купчина от гранясала стичаща се маса, под която дори не може да се разпознае чие е изображението. В дъното свети лампа със син пламък. В храма Минакши е събрано огромно количество скъпоценни камъни. Намират се зад масивна врата, охранявана от шестима жреци. Там са и дрехите на боговете. С тях обличат статуите по време на храмовите тържества. Изработени са от втъкани хиляди перли, а цената им е милиони. Сред това огромно количество скъпоценности златните предмети с монтираните по тях великолепни изумруди и рубини направо се губят. От стотици редки по форма и големина бисери е изработена и великолепната корона на Минакши. Перлите са вадени векове наред от океана. Специално с това се занимава един от малките народи на Индия - парава или летящите риби, които живеят в югоизточната част на страната.