Панорамата - "Плевенска епопея 1877 г."

В наши дни има 33 панорами в целият свят. Сред тях е и Плевенската, която е с едни от най-големите размери, разполага се в град Плевен, заемащ централните части на Дунавската равнина.
На 10 декември 1977 г. се открива панорамата "Плевенска епопея 1877 г.". Посветена е на 100-годишнината от Освобождението на България от османско иго. За нейното изграждане Секретариатът на ЦК на БКП взема
специално решение, с което се материализира идеята за изграждане панорама на епичните плевенски боеве. Идеята води началото си от 80-те години на миналия век, когато в Москва е показана панорамата "Сраженията при Плевен" от руския художник Филиппото. Ревностен радетел и пропагандатор на идеята за изграждането на панорама в Плевен е ген. Иван Винаров.

Реализацията на панорамата се осъществява под ръководството на ОК на БКП - Плевен, подкрепено от Областния комитет на КПСС в Ростов на Дон, с който Плевенски - окръг е побратимен. Изкопните работи започват на 19 януари 1977 г. в района на Скобелевия парк музей непосредствено до редута "Кованлък", където по време на третия щурм за Плевен се водят епични боеве. Главен изпълнител на строежа е Строително-монтажният комбинат в Плевен. Под ръководството на ОК на БКП и ОНС активно участие вземат и много промишлени, селскостопански, строителни, военни и други организации и предприятия от Плевен и окръга. Ежедневната работа се ръководи от оперативен щаб под председателството на първия секретар на ОК на БКП Пенко Герганов. В помощ на строителите масово се включва цялото плевенско гражданство. Проектите за панорамата са дело на младите плевенски архитекти Пламена Цонева и Иван Петров. В проектирането на инженерните съоръжения участват много съветски и български проектантски институти. Архитектурната част на панорамата е изградена за малко повече от 8 месеца. На 29 август започва изписването на панорамното платно. То се извършва по проект и под ръководството на народния художник на РСФСР Николай Василйевич Овечкин от военното студио "М. Б. Греков".

В изпълнителския колектив са включени 10 съветски и двама български художници - Христо Бояджиев и Диониси Дончев. Изписването на панорамното платно и изграждането на предметния план завършва на 6 декември, а на 10 декември 1977 г. в деня на годишнината от Освобождението на Плевен от османско иго панорамата е открита тържествено.
 Сградата има форма на пресечен конус, носен от четири стилизирани щика. Три хоризонтални пръстена символизират трите щурма на Плевен, а пръстенът с щиковете - блокадата на града. Височината на корпуса с щиковете е 47 м, общата кубатура е 54 000 м 3.
Когато посетителят влезе в приемната зала, погледът му се спира на бяла мраморна плоча с надпис: "Завет към поколенията". В метална капсула, зазидана под плочата, плевенчани са направили своя завет към бъдещите поколения със заръка да се отвори през 2077 г. по случай 200 години от епопеята при Плевен. Вътрешното пространство на панорамата е разделено на 4 зали - уводна, панорама, диорама и заключителна зала. В уводната зала покрай вито стълбище са разположени 6 картини с размери 4 х 3,6 м с тематика от османското иго и освободителната Руско-турска война.

Зрителната зала има кръгла форма с диаметър 40 м. Тук пред посетителя се разкриват живописното платно и предметният план, показващи третия щурм на боевете за Плевен. Панорамното платно е дълго 115 м и е широко 15 м. Изтъкано е в Сурския текстилен комбинат "Червеният октомври" - Пензенска област в СССР. Живописната част заедно с предметния план има площ от 2375 м. Застанал на площадката за наблюдение, зрителят се чувства в центъра на
сражението. Пред него се разкриват етапите, през които минава третият щурм. На панорамното платно със средствата на изобразителното изкуство са показани героизмът на руските войски, помощта на българското население и жертвоготовността на медицинските работници за спасяване на ранените. По този начин историческите събития, развили се по тези места преди повече от 100 години, стават близки на зрителя. Наред със знанията, които получава, той има възможност и естетически да почувства тези събития.

Завършекът на Плевенската епопея посетителят ще види в диорамата "Разгрома на Осман паша при река Вит - 10 декември 1877 г.". Тук със средствата на диорамния способ е показано последното победно сражение край Плевен, в което пада пленен и Осман паша. При желание посетителите посредством два асансьора могат да се изкачат на открита зрителна площадка, откъдето се разкрива истинска панорама на днешния обновен Плевен. Панорамата "Плевенска епопея 1877 г." е един от най-новите паметници, който ще напомня на поколенията за вековната българо-руска и българо-съветска дружба.