Топкапъ - истинският пример за османска архитектура.

Дворецът Топкапъ в Истанбул е разположен на върха Сераглио, където Босфорът се среща със Златния рог. Султан Мехмед ІІ построява оригиналния дворец през 50-те години на ХV в., малко след завладяването на Константинопол. През вековете следващите владетели добавят по нещо, докато постройката придобива четири двора и помещения за около 5000 души.
За около четири века двайсет и пет султана управляват необятната Османска империя от разпрострелия се на 700 декара дворцов комплекс Топкапъ.
Обширният дворец е бил резиденция на султаните и техните хареми за цели 400 години до 1868 г. Първият вход или Императорската порта води до Двора на еничарите с размери на футболно игрище. Еничарите били взимани в ранна детска възраст от не мюсюлмански семейства, възпитавани като мюсюлмани и после образували султанския елитен корпус. Много от съкровищата на султаната отдавна са изчезнали, но експонатите, които са останали и са изложени в Съкровищницата, са достатъчно, за да подхранят вашето въображение при представянето какви други дрънкулки и джунджурии са били използвани от равните на Сюлейман Великолепни.

Прочутият кинжал от Топкапъ е инкрустиран с огромни изумруди, както и тронът на Селим І, при който са използвани над 25 000 скъпоценни камъка. Mожете да видите огромни колекции от порцелан, роби, оръжия, османски миниатюри, ислямски калиграфски ръкописи и фрески. Тук се намира наметалото и меча на известния пророк Мохамед.
Портата за приветствие е построена през 1524 г. от Сюлейман Великолепни – единственият, на който е разрешено да минава през нея на кон. Щом се мине през тази порта, започва да се усеща величието на двореца. Вторият двор е изпълнен с поредица от павилиони използвани едновременно за решаване на държавни дела и за хранене на слугите. Тук са огромните кухни, в които сега е изложена една от най-добрите колекции от китайски порцелан в света.

Една от най-популярните секции на Топкапъ е Харемът, който е лабиринт от 400 зали, тераси, стаи, крила и апартаменти, групирани около султанските покои. Само 40 от тях са реставрирани. Малко от живеещите в него държанки успявали да се представят пред султана. Другите били използвани като компаньонки на знатните гости на султана.
От Харема се излиза в по-малкия Трети двор на двореца и Портата на блаженството. Някога достъпът до двора бил значително ограничен заради това, че той представлявал Съкровището – четири стаи, пълни със скъпоценни камъни, включително два необработени изумруда, всеки с тегло 2,9 кг, които някога са висели от тавана. . Тук е изумрудената кама и 84 – каратовия диамант, който според легендата е намерен от бедняк и продаден за три дървени лъжици. Диамантът „Майсторът на лъжици“, петият по големина в света, се е появил публично за първи път в тюрбана на Мехмед І при коронацията му през 1648 г.
В Четвъртия двор има малки, елегантни летни къщи, джамии, фонтани и водни басейни, разпръснати между градините.

Комплексът има хиляди стаи и зали, като по – голямата част от тях са достъпни за туристите. Mного от залите и изложбите са смайващи, а легендите са толкова екзотични, че е лесно да си представим времето, когато в дворцовия комплекс са живеели 40 000 души и той си е бил сам по себе си град. Днес дворецът е една от основните туристически атракции в Истанбул, и е част от списъка на ЮНЕСКО за историческо наследство. Топкапъ е истински пример за османската архитектура.