Църквата „Света София“ в Истанбул

Масивният купол и четирите изящни минарета на „Света София“ (Църквата на Божията премъдрост) се издигат над хаоса и суетнята в централната част на Истанбул, като повече от хиляда години тя очертава най-впечатляващия силует в хоризонта на Азия. Но избягайте от безмилостното слънце и открийте същността в обсебващата красота на нейния приглушено осветен интериор, едно от най-големите затворени пространства в света. Византийската столица Константинопол бързо достига своя апогей като религиозен, търговски и художествен център на Римската империя, когато в периода 532 – 537г. Юстиниан разпорежда строежа върху това място край Босфора. Легендата разказва, че е построена в чест на съпругата на Юстиниан, която му помогнала в потушаването на въстание, а според него това е най – великата катедрала построявана някога.

“Св.София” е най-важният храм за християнството в продължение на 900 г. С времето тя се превръща в най-голямата църква изобщо в древна Византия, а и най – голямата катедрала в света хиляди години наред, преди да бъде построена Севилската катедрала. Архитектурата на Св. София е един от най – изключителните примери за византийската архитектура символизираща мощта и богатството на нейните императори. В нея се съдържа и голяма колекция свети реликви, включващи и 15 метрови иконостаси. Мозайките са доста прецизни и спиращи дъха. Св. София има масивен купол, който променя историята на архитектурата. За съжаление голяма част от първоначалното злато и мрамор, както и от нейните 16 декара сложни мозайки, е била ограбена по време на кръстоносните походи през 1204 г. и отнесена като плячка. През 1453 г. Константинопол е превзет от османските турци и църквата е превърната в джамия. Четирите и минарета са добавени от следващите султани. Византийските мозайки са покрити с мазилка през ХVІ в. по заповед на Сюлейман Великолепни, заради исляма, забраняващ изобразяването на човешки фигури в храмовете.
През 1934 г. тя е лишена от цялото си религиозно значение и функции, но винаги ще бъде духовен оазис, оставайки единствената най-хубава сграда, оцеляла от Късната античност.

Наблизо стаите и ресторантите на хотел „Фор Сийзънс“ предлагат гледки към мястото, както и към шестте минарета на елегантната Синя джамия, изградена от султан Ахмед І след 1609 г. По ирония на съдбата сградата на „Фор Сийзънс“ е служила години наред за затвор, където, като се почне от 1917 г., са били хвърляни инакомислещи турски писатели и политици в далеч по-малко разкошни помещения, биха могли да оценят иронията, макар че никога не биха разпознали просторните стаи, изящното обзавеждане и съблазнително сибаритските бани.
Вътрешният двор, сега пълен с растения и птичи песни, е прохладен, подобен на зимна градина оазис, където ресторант предлага ястия, които нямат ни най-малка прилика със затворническата храна. Едно турско кафе или коктейл по залез-слънце върху терасата на покрива с изглед към шпиловете на Истанбул поражда запленяващ момент... а след това се палят светлините, осветяващи съкровищата на Истанбул на фона на наситено черното нощно небе, а вие ще се окажете пленник на удоволствията, този път задържан от съблазънта на романтиката и от персонал, за който султаните биха завидели.