Шипка - Паметник на Свободата

Шипка е най-известният връх в Централна Стара планина. Причината не е само, че покрай него преминава един от проходите свързващи Северна с Южна България (пътят свързващ Габрово и Казанлък), а и защото този връх играе важна историческа роля за освобождението на България.
На Шипка по време на Руско-турската война (1877-1878 г.) се разиграва една от най-решителните битки, предопределили победния изход на войната, донесла българската свобода след петвековно османско иго. Заедно с руските войски в сраженията са взели участие и около 6000 българи. На самия връх се издига Паметникът на свободата (известен като Паметникът на Шипка). Наред с Левски и Христо Ботев, шипченското опълчение е с най-голяма слава и популярност сред хората. За това немалка заслуга има Вазовото произведение „Опълченците на Шипка“
Паметникът е издигнат с цел да увековечи подвига на падналите за свободата на България на мястото отбранявано по време на Шипченската битка, около което са се разиграли решаващите боеве през лятото на 1877 г., които и в крайна сметка решават освобождението на България и нейното бъдеще.

През 1920 г. живите ветерани-опълченци се събират на нов конгрес и решават да се построи Паметник на свободата на връх Шипка, във връзка с наближаващата 45 - годишнина от Шипченската епопея. Средствата за изграждане на паметника са събирани като доброволни дарения от целия народ, а държавата отпуска 200 000 лева. Основният камък на паметника е положен на 26 август 1922 г. и завършва през 1930 г. Конкурсът за паметника е спечелен от архитект Атанас Донков и скулптора Александър Андреев, който заедно с Кирил Шиваров изпълнява монументалната фигура на лъва. Открит е тържествено през 1934 година. През 1975 г. започва преустройството на горната част на стълбището и изграждане на нов подход към Паметника на свободата. По проект на скулптора Любен Димитров и архитектите Пейо Бербенлиев и Иван Николов се строи алея на славата и ново оширено стълбище към паметника.
Паметникът на свободата “Шипка” е разположен в националния парк- музей “Шипка”, намиращ се по билото на Стара планина, на 18 км от Габрово.

До монументалната скулптура водят 894 стъпала. Самият паметник представлява голяма кула от доломит с форма на пресечена пирамида, с височина 31,5 м. Над входа на кулата стои огромен бронзов лъв с дължина 8 м и височина 4 м, а на другите страни на кулата са изписани местата на големите сражения - Шипка, Стара Загора, Шейново. Женска фигура олицетворява Победата над турските войски. На приземният етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на руските воини и българските опълченци. Над него има още 4 етажа, на които са разположени някои копия на български бойни знамена и богата колекция от ордени и медали, снимков и документален материал, оръжие. Там се намира копие на Самарското знаме. На върха на кулата се открива прекрасна панорама на върха Шипка и околността.
Националните паметници при Шипка са обвързани със събития от изключителна обществена значимост. Тяхното построяване е плод на съвместните усилия на архитекти, скулптори и целия признателен български народ. Природните забележителности в района и историческите събития се преплитат, за да се превърнат в едно от най-силно заредените места у нас, една от най-големите туристически забележителности.

Обществото в България има традиция да уважава и почита националните и историческите заслуги. Наред с Левски и Христо Ботев, шипченското опълчение е с най-голяма слава и популярност сред хората. За това немалка заслуга има Вазовото произведение „Опълченците на Шипка“. Народът пази, макар и в трудните политически и икономически условия, паметта за „тоз ден бурен“.
Паметникът е част от Националния парк-музей Шипка.
В списъка на 100-те национални туристически обекти този планински връх е поставен под № 93.

   „На този връх свет паметник ще се издига,

На бъдност да напомня за безстрашните деди.

Могъща пирамида небо ще достига,

на майки да мълви, на внуци да реди.”

Венко Марковски