Нотр Дам дьо Пари - катедралата на всички катедрали.

Още един прекрасен паметник на културата, който Париж пази в своите обятия - Парижката Света Богородица, наричана още Нотр Дам дьо Пари (на френски: Notre-Dame de Paris), е католическа катедрала в Париж. Овековечена в безсмъртния роман на Виктор Юго – „Парижката Света Bогородица”. Катедралата е най-забележителната църковна постройка в Париж, а навярно и една от най-внушителните в цял свят. Няма и равна и що се отнася до брой на туристическите посещения. През последните години Нотр Дам задминава емблематичните за френската столица Лувъра и Айфеловата кула, като е най-предпочитаната туристическа атракция. Средно 13,6 милиона души посещават ежегодно този великолепен храм.

Построена е през 1163-1345 г. като една от първите катедрали в готически стил на остров Сите на река Сена. Островът се приема като историческото ядро на Париж, тъй като на него се намират също така Префектурата и съдебната палата. Повечето скулптурна украса на фасадата, която се смята за една от най-красивите, датира от 19 век. В западната част на тази историческа катедрала Нотр Дам, станала арена на коронацията на Наполеон Бонапарт I, се намира съкровищницата, където се съхраняват ценни богослужебни предмети.
Идеята за изграждането и е на парижкия епископ Морис де Сюли, който финансира проекта със средства, получени от духовенството, кралят, благородниците, дори и от дребната буржоазия. През 1163 г. папа Александър III в присъствието на крал Луи VII полага първия камък и в продължение на близо 2 века няколко поколения архитекти и работници работят по нея. На това място преди да бъде изградена Нотр Дам дьо Пари е имало руини от римски храм на Юпитер, меровингска църква и каролингска катедрала.

Катедралата е напълно завършена през 1345 г. Тя е едно от най-великите постижения на готическата архитектура. Това, което я отличава от останалите готически църкви и катедрали е, че нейните черти се придържат изцяло към този стил, като не се забелязват никакви други примеси. 
Катедрала е била  реставрирана и запазена, благодарение на Йожен Виоле Льодюк, един от известните френски архитекти след разграбването и разрушаването й през френската революция.

"Парижката Света Богородица" е един от върховете във френското изкуство с удивителното равновесие на пропорциите и хармоничната си фасада. Дълга е 130 м и е широка 50 м, а 3-етажните квадратни кули са високи 69 м. В южната кула са разположени камбаните, най-голямата от които тежи 15 т., а само езикът и надвишава 500 кг. Стрелата е с височина 96 м.
Катедралата има 3 портала. Първият е на Св. Ана (майката на Дева Мария), средният изобразява Страшния съд, а третият е на Дева Мария. Двата крайни портала са напълно еднакви. Легендата разказва, че майсторът на порталите не могъл да направи средния, тъй като бил продал душата си на дявола, затова той бил направен от друг и се различавал от останалите портали. Над порталите е разположена розетката с диаметър 10 м, а под нея се намират 28 статуи на библейски личности.

Още с влизането погледът на посетителя обхваща високия кораб, широката напречна галерия и дълбок хор и централния олтар. Прекрасни розетки от 13 век красят катедралата от запад, север и юг. Витражът на северната розетка изобразява Света Богородица, заобиколена от персонажи от Стария завет. Витражът на южната розетка показва Христос, заобиколен от девите, светците и 12-те апостоли. Западната розетка изобразява Светата Дева, заобиколена от добродетелите и пороците. В катедралата се намира статуя, известна под името “Парижката Света Богородица”. Тази скулптура от 14 век е пренесена тук от параклиса Сент Енян. Зад главния олтар се намира прекрасната скулптурна композиция на Никола Кусту - “Пиета”. В галерията на кралете има 28 статуи на крале от Юдея и Израел. Там се намират и статуите на Луи XIII и Луи XIV. В западната част се намира съкровищницата, където се съхраняват ценни богослужебни предмети. В археологическата крипта под площада пред катедралата са изложени гало-римски и по-късни останки, намерени на това място.

След дълъг брачен период без да има наследник, Луи XIII дава обет, че ако има син, ще реконструира катедралата. Когато през 1638 г. му се ражда момче, той започва изпълнението на обета си. Тази работа отнема 60 години. От този обет са креслата в хора на катедралата, покрити с чудесни дърворезби, изобразяващи сцени от живота на Света Богородица.
"Парижката Света Богородица" има чудесен орган и съвършена акустика. Тук всяка неделя в 17:30 часа се провеждат безплатни концерти. Катедралата побира 9 000 души.
Катедралата "Парижката Света Богородица" е свидетел на редица важни събития от живота на Париж. Тук през втората половина на 16 век се състои сватбата между Маргьорит дьо Валоа и Анри Наварски, който обаче по време на церемонията стои вън. През 1804 г. в катедралата е бил коронясан Наполеон Бонапарт I. Също тук е извършено опелото на генерал Дьо Гол през 1970 г.