Най-известните градове в Мароко

Една от интересните държави в Африка е Мароко. Населението на Мароко е около 33 500 000 жители. По - голяма е концентрацията в северните и крайбрежните райони, а по-малка във вътрешността и южните части на страната. По - големи градове са Рабат, Казабланка, Маракеш, Фес, Танжер, Агадир и др. Етническият състав на населението на Мароко е разнообразен – араби, бербери, евреи, тъмнокожи и др. През последните години много западно европейци и руснаци купуват имоти по атрактивните крайбрежни градове и курорти. Това е първата държава, която признава независимостта на САЩ.

Маракеш е основан през 1062 г. от първия берберски крал от династията на Алморадивите. Градът е един от Имперските градове на Мароко. Буквално преведено Маракеш означава "пътувай бързо" или "бъди бърз", по този начин местното население - берберите предупреждавали чужденците да напуснат по - бързо града. Маракеш лежи в подножието на величествените планини Атлас, последният голям град на цивилизацията преди пустинята простираща се отвъд южните склонове на планината. По официални данни населението наброява 1 милион жители, но реално градът е двойно по голям. Основната част от населението са бербери, има също така и значителен брой европейски заселници от европейски произход, главно французи. Маракеш е четвъртият по големина град в Мароко след Казабланка, Рабат и Фес. Старата част на града е известна под името Медина. Простираща се на площ от 600 хектара, медината на Маракеш представлява търговския център на града и най-голямата Медина в Мароко. Стените обграждащи сърцето на перлата на юга имат височина между 8 и 10 метра и обща обиколка надминаваща 19 км. Цената на кв.м достигна невиждани върхове, което доведе до сериозни социологически промени сред населението на тази централна част на града, които са „заточени“ извън стените. Въпреки това над 40000 занаятчии работят там, разпределени в различни тематични части, формиращи географския облик на медината.

Градините на Агдал лежащи на юг от Кралския Дворец са създадени през 1156 г. от алмохадската династия. Наименованието „Агдал“ означава градина и произлиза от берберски. Настоящата форма както и стените които ги обграждат датират едва от XIX в.
Джама Ел Фна се намира в центъра на Маракеш в близост до джамията Кутубия. Една от най-големите туристически атракции в Маракеш привлича милиони посетители със стотиците си дресьори на змии и маймуни, танцьори, певци, оратори и други местни артисти пленяващи с неустоимия си чар европееца. Вечерно време площадът се покрива с множество маси, където туристи и местни се наслаждават на изключителната мароканска кухня.

Ботаническата градина Jardin Majorelle е кръстена на френския художник Жак Мажорел, който я е създал. През 1919 г. Жак Мажорел отива да живее в медината на Маракеш и неизбежно се влюбва в светлините, шумовете, уханията, архитектурата и хората на града от 1001 нощи. Започвайки от една палма през 1922 г. той създава цяла ботаническа градина около вилата си. Разположена по протежението на централен воден басейн, градината съдържа стотици видове екзотични растения и птици от целия свят.
През 1998 г. са завършени 28 етажните кули близнаци, които макар и не много високи са доста красиви и придават много колорит на града. За разлика от повечето марокански градове, известни с червеникавите нюанси на сградите, в Казабланка преобладават белите тонове, от където идва и името на града.

Градът преживява голям разцвет по времето на султан Мансур известен като "златния". По негово нареждане е построена родова гробница, в която са погребани 66 глави на династията и стотици техни родственици. Мраморът за гробницата е донесен от Италия, а парите ги дава Португалия, която е загубила в битката на тримата крале. Маракеш е известен като "градът на седемте мюсулмански светци". Дълго време е бил столица на Мароко и привлекателна цел за търговците. Това е градът, който присъства в арабския сборник "Приказки от 1001 нощ".
Маракеш със сигурност е най - красивият град в Мароко и е едно от най-очарователните кътчета на африканския континент. Градът е истински оазис насред огненочервени пейзажи, осеяни с финикови палми и вечнозелени тропически дървета. Маракеш е основен туристически център на страната и е рай за любителите на културата. До където стига погледа всичко е застроено с розово-червеникави сгради, заобиколени от сухолюбива тропическа растителност. Колоритни пазари, площади, тесни криви улички и милиони туристи, които идват тук през цялата година оформят облика на Маракеш днес.

Казабланка е град в Западно Мароко на брега на Атлантическия океан. Административен център на регион Гранд Казабланка. Буквално преведено означава "бялата къща".
Населението на града е 3 500 000 души (според данни от 2004 г.), което го прави най-големия град в Кралство Мароко. Казабланка е най - голямото пристанище на страната, има международно летище и представлява основния икономически център на арабската държава.
Областта, в която днес е разположен град Казабланка, е населена от VII век от берберски племена. По-късно с арабското нашествие се образува малко независимо кралство, наречено Анфа, просъществувало до 1068 г., когато е покорено от Алморавидите. През XIV век, под властта на Маринидите, Анфа се налага като важно пристанище.
През ранния XV век градът отново се обособява като независимо държавно образувание и дава укритие в пристанището си на много пирати. Това води до опустошаването му през 1468 г. от португалци. Пак те, през 1515 г., го възстановяват от развалините и го наричат Каза Бранка (на португалски Casa Branca). Напускат го след голямо земетресение, което през 1755 г. унищожава по - голямата част от постройките.
Казабланка е възстановена от султан Сиди Мохамед III (1756-1790).
През 1943 г. се срещат Рузвелт, Чърчил и Дегол, които уточняват съвместни действия срещу Германия. Казабланка е известен и като град, в който се снимат много филми. В този град е построена голямата джамия Хасан II - най-голямата в целия ислямски свят след Масджид ал-Харам в Мека.Тя е изградена точно до водите на Атлантическия океан, струва към 800 млн $. Построена е по проект на френския архитект Мишел Пинсо от 1986 до 1993 г. в чест на предишния марокански крал Хасан II. Вътрешността й побира до 25 000 вярващи. Минарето и е високо 210 метра. Свещения град за арабите е Мека, в който един път в годината се извършва поклонение.

Фес е третият по-големина град в Мароко след Казабланка и Рабат, с населението от 946 815 жители и един от Имперските градове на Мароко. Той е главен център на региона Фес-Булман. Икономиката на Фес се уповава на текстилната, хранително-вкусовата, дървообработващата и химическата промишленост, както и върху производството на килими. Градът е религиозен, културен, исторически и университетски център на Мароко. Има много музеи и забележителности. Най-голямата забележителност на града е старинния квартал Медина, включен в списъка на ЮНЕСКО. Фес е изключително красив град с ориенталски дух и атмосфера. Намира се в северната част на Мароко в подножието на Атласките планини. Макар, че Фес не се ползва от славата на която се радва Маракеш, градът има много забележителности и със сигурност не би разочаровал своите посетители. Растителността във Фес и неговите околности е много оскъдна и представена главно от сухолюбиви субтропични видове.

Рабат е столицата на Кралство Мароко. Населението на града е 1 700 000 жители. Намира се не далеч от Казабланка, разположен на мароканското крайбрежие при Атлантически океан, в устието на река Бурегрег и изпълнява административна функция, макар че по отношение на икономическото развитие отстъпва на градове Казабланка и много по-малкия Танжер. Както всяка уважаваща себе си столица, Рабат притежава множество красиви площади, поддържани зелени площи, фонтани и добра инфраструктура. Градът е едно истинско културно наследство под открито небе. Една от най-големите забележителности на Рабат е некрополът Чела, намиращ се в покрайнините на града, в близост до река Бурегрег. В градът са разположени основните дипломатически представителства на чуждите страни. Рабат е вторият по големина град в Мароко и втори по икономическо значение - след Казабланка. В покрайните на града има други селища, които практически вече са част от столицата. Градът е важно пристанище и летище. Рабат е един от четиретите Имперски града на Мароко.

Танжер е един от най-динамично развиващите се икономически центрове в цяло Мароко. Вървейки по улиците ще видите хора от различни раси, говорещи на различни езици. Едни от тях са тук на почивка, а други – по бизнес. Танжер е един от най-перспективните градове в Мароко, въпреки, че населението му е около 700 000 души. Това не му пречи да се развива доста по - бурно дори от столицата Рабат. Едно от големите преимущества на Танжер е близостта до протока Гибралтар и до Европа като цяло.
Тингис, сега Танжер, възниква като древно финикийско селище. В намерените древни монети са изсечени имена Тенга, Тинга и Титга, древните гръцки и римски автори оставят множество варианти за името на града. Според берберските предания, градът е построен от сина на Тинджис - Суфакс. Тинджис била съпруга на берберския герой Антаиос. Има и други легенди за възникването на града. Гръцка легенда преписва създаването на града на великана Антей, чиито гробница и скелет били в близост до града. Друга гръцка легенда описва, че градът е създаден от Софакс, син на Херкулес и на вдовицата на Антей. Пещерата на Херкулес е само на няколко километра разстояние от града. Сега тази пещера е основна туристическа атракция в региона, като част от древногръцката митология. Вярва се, че митичният герой е спял в пещерата по време на покоряването на дванадесетте изпитания.

Танжер се оформя като важен град за берберите и все още е населяван от тях, като се счита, че името му е дошло от бога им Тинджис или Тинга. Градът в древността е завладян от Картаген. По времето на Древен Рим градът израства като важен икономически център и придобива важни административни функции. През V век вандалите завладяват града по време на своя поход през Северна Африка. Век по-късно (между 534 и 682 г.) градът е част от Византийската империя. През 702 г. градът попада под влиянието на арабската експанзия. В периода 1471 - 1580 г. градът е владение на Португалия, през 1580 - 1640 г. градът е владение на Испания и Португалия, и отново само на Португалия през 1640 - 1661 г. През 1661 г. градът е даден на Чарлз II Стюарт, като част от зестрата на португалската инфанта Катерина де Браганза. В градът е настанен британски военен гарнизон. Градът е със статут на свободен град, еднакъв с тези във Британия.

През 1679 г. мароканският султан Моулай Исмаил прави неуспешен опит да превземе града и околностите, но на града е наложена абсолютна блокада. Все пак през 1684 г. британците решават да се изтеглят от града, като при напускането си го унищожават напълно заедно с пристанището. По времето на Моулай Исмаил градът се възстановява, но не може да се развие и населението му остава под 5000 души до 1810 г. Географското разположение на Танжер му осигурява мястото на своеобразен дипломатически център на европейските държави и важен икономически обект за Мароко в края на XIX век и началото на XX век. Тук германският кайзер Вилхелм II обявява подкрепата си за продължаване на борбата за независимост на Мароко, което води до международната политическа криза от 1905 г. Танжер е обявен за международна зона.

В началото на XX век има около 40 000 жители, като половината са мюсюлмани, 1/4 евреи и 1/4 европейци (повечето от които испанци). През 1912 г. Мароко е разделен между Франция и Испания и градът попада в северната част на влияние, известна като Испанско Мароко. Танжер е обявен за международна зона през 1923 г. под съвместното администриране от Франция, Испания и Великобритания. След като Испанско Мароко се обединява с останалата част на страната, Танжер става част от Кралство Мароко, придобило независимост през 1956 г. Днес градът е един от най-големите и важни икономически и транспортни центрове на Кралство Мароко.

Агадир е град с население от около 680 000 души и е разположен в южните части на Мароко. Топлият тропичен климат е едно от най-големите му предимства. Притежава красиви и необятни плажове, както и голф игрища за любителите на този спорт. Крайбрежието на Агадир играе ролята на курортна зона осеяна с хотели и ресторанти. Крайбрежната зона е място, където живота започва да кипи чак след като жаркото африканско слънце се скрие зад хоризонта. Понастоящем Агадир се явява важно пристанище за икономическите нужди на страната и основен риболовен център. Пристанището е важна експортна точка за манган, кобалт, цинк и земеделски култури - предимно цитруси. Благоприятният климат по време на зимния сезон (средни януарски дневни температури около 20°C) и добрите плажове правят града предпочитана дистинация в този сезон за жителите на Северна Европа. Изградената модерна градска инфраструктура и архитектура - високи сгради, широки улици и булеварди, модерни хотели и жилищни постройки в европейски стил, правят града нетрадиционен за Мароко. Турстическият поток се обслужва от международно летище и пътнически пристанище.
Градът е основан през V в. пр.н.е. от картагенския мореплавател Ханон под името Акра. През Средновековието градът е малко рибарско селище, известно като Агадир ел-арба. През 1505 г. Португалия основава на мястото търговски пост, наречен Санта Круз до Кабо де Гуе. През 1541 г. градът се връща под мароканска власт. През 1572 г. на хълм над града е построена крепост - градския казбах. Агадир в следващите два века се развива успешно. През 1911 г., пристига немски военен кораб, който трябва да защити немската общност в града. Това предизвиква Агадирската криза между Франция и Германия, след което Франция установява през 1913 г. протекторат над значителни части от Мароко - Френско Мароко. 15 минути преди полунощ на 29 февруари 1960 г. Агадир е почти напълно сринат от мощно земетресение, продължило 15 секунди. Старият град е разрушен, хиляди са загинали, ранени и останали без жилище. Общият брой на жертвите е оценен на 15 000 души. Земетресението разваля и старинния казбах. На запазилата се предна порта от казбаха все още може да се прочете надписа на холандски - "Страхувай се от Бог и почитай Краля". През 1961 г. крал Мухамад V поставя началото на възстановителните работи по изграждането на нов и модерен град.