Къкринското ханче

На 19 км източно от Ловеч в посока към Севлиево се намира село Къкрина. То е сред Стоте национални туристически обекта на БТС. Няма българин, който да не свързва името на селото с мястото, на което на 27 декември 1872 г. е заловен Апостолът на свободата - Васил Левски.
Преди да се впише по този печален начин в историята на България, постройката е била една стара къщичка, която е преустроена в ханче от Христо Цонев - Латинеца по поръчение на Българския революционен централен комитет. Това е едно от най-известните места, свързани с революционната дейност на видни български будители. Там са се провеждали заседания на местния революционен комитет и са намирали подслон някои комитетски хора.

След залавянето на Апостола ханчето е изоставено и обречено на забвение, а пожар от началото на ХІХ век унищожава сградата до основи. Единствената снимка на руините, по която по-късно е възстановено Къкринското ханче, е направена от проф. д-р Парашкев Стоянов през 1901 г. На 26 декември същата година родолюбиви ловчанлии и къкринци поставят паметна плоча на мястото, където е бил заловен безсмъртният син на България.
На 5 юни 1924 г. по инициатива на. д-р Никола Сяров е основан граждански комитет "Васил Левски". Неговата цел е възстановяването на ханчето. В двора е надигнат плет по подобие на този, който Левски се е опитал да прескочи в онази злокобна утрин. До стария бряст, в непосредствена близост до плета, е издигнат скромен паметник на безсмъртния Апостол на българската свобода. С много упоритост и ентусиазъм комитетът събира средства от Плевенския окръжен съвет, Ловешката градска община и множество частни лица., за да издигне отново сградата, която е завършена през 1926 г. Подреждането на самата музейна сбирка обаче продължава до 1931 г. и на 10 май музеят тържествено отваря врати в присъствието на множество граждани, войскови подразделения и официални лица. Осветено е от Браницкия епископ Максим. Първи екскурзовод е Петко Цонев. Музеят, който по онова време е било в покрайнините на селото, сега се намира в центъра на село Къкрина, а в селото има обозначителни табели за точното му местоположение. Експозицията има историческа и етнографска стойност. И до днес потокът от организирани групи туристи или просто хора, които искат да се потопят в атмосферата на онова време и да се поклонят пред паметта на безсмъртния българин, не стихва.

Възстановката на автентичния вид на ханчето е съвършена. И всеки посетител, вървейки по стъпките на Левски, има чувството че оттогава са минали само броени часове. Първо се влиза в малката кръчмичка, в която през онази паметна вечер на 26 декември са били събрани много хора от селото. На път от Ловеч за Търново, Васил Левски, придружен от Никола Цвятков, спира тук, за да пренощува и на другия ден заедно с ханджията Христо Цонев да продължат, пренасяйки комитетската поща. Кръчмарят ги настанява в одаята за спане. В нея и днес могат да се видят одъра, на който е нощувал Левски, печката и паралийката, на която са вечеряли съратниците. Призори обаче нахълтват заптиетата от Ловеч. Васил Левски тръгва да бяга през мазето, после конюшнята. Измъква се през задния вход, но прескачайки плета на ханчето се оплита и бива заловен под вековния бряст. Следват съд и бесило.