Пражка катедрала „Светии Вит, Вацлав и Войтех“

Една от възхитителните готически катедрали на Европа може да бъде видяна в Чехия. Това е катедралата Свети Вит (на чешки: Katedrála svatého Víta), разположена на върха на хълма Храдчани, в крепостта Пражки град (с президентската резиденция) в Прага. Тя е определена за седалище на архиепископа на града.
Пълното име на катедралата от 1989 г. е Пражка катедрала „Светии Вит, Вацлав и Войтех“ в чест най-важните чешки светци Вит, Вацлав и Войтех. За патрон на църквата е избран св. Вит, тъй като Вацлав получава от император Хенрих I свещена реликва – ръката на св. Вит. Друга хипотеза за избора на патрон се обяснява с желанието на Вацлав да направи християнството по-приемливо за езическото население. Избира Свети Вит поради близката звучност до Световит – славянско божество.
В нея са погребани много от кралете на Бохемия. Катедралата е отличен пример за готическа архитектура, макар че в нея могат да се открият и елементи от барок и неоготика. Това е най-важната църква в страната. Причината за това е дългият период, през който се строи – от 1344 г. до 1929 г.

Историята на катедралата всъщност започва през 925 година когато е построена църква, която представлява романска ротонда. Стоежът започва по нареждане на Вацлав I, херцог на Бохемия. Тя е била с диаметър 11м. и с 4 подковообразни абсиди. През ХІв. западната абсида била преустроена на камбанария. Останки от едната абсида са запазени в подземията на катедралата. През 1060г. княз Спитигнев ІІ (1055-1061) построил на мястото на романската ротонда трикорабна базилика. Ротондата и базиликата са се намирали на мястото на сегашната камбанария и параклисът на св. Вацлав.
Строежът на днешната готическа катедрала започва на 21 ноември 1344 г., когато епископът на Прага е издигнат в архиепископ. Първият майстор-строител е французинът Матиас от Арас, построил папския дворец в Авиньон. Той проектира основния дизайн на катедралата, като вкарва някои елементи, характерни за френската готика – „Св. Вит“ е трикорабна базилика с аркбутани, къс трансепт, олтар с 5 ниши, десетоъгълна апсида и няколко параклиса.
След като през 1352 г. Матиас от Арас умира, главен строител на катедралата става Петр Парлерж, който тогава е едва на 23 години. Отначало той работи по плановете на предшественика си и, след като приключва строежа дотам, докъдето Матиас го е планирал, Парлер продължава изграждането според собствените си идеи. Със смелия си иновативен дизайн, той съчетава по уникален начин различни готически елементи. През 1406 г. Парлерж умира и строежът е поет от неговите синове — Венцел Парлерж и отчасти Йоханес Парлерж. Те довършват трансепта и голямата кула от южната страна на катедралата.

Строежът на катедралата спира в първата половина на ХV век, когато започват Бохемските войни. Голяма част от интериора на все още незавършената катедрала е ограбен, а през 1541 г. по време на голям пожар катедралата е силно повредена.
След като обстановката се успокоява, в края на ХV век крал Владислав II възлага работата по завършването на катедралата на архитекта Бенедикт Риед, но малко след започването на работата строежът отново спира поради липса на средства. Макар и кратка, работата на архитекта донася някои ренесансови и барокови елементи върху интериора и екстериора на катедралата — най-забележими са бароковият връх на голямата южна кула и органът в северното крило на трансепта.
През 1844 г. по време на среща в Прага на германските архитекти Вацлав Песина заедно с неоготическия архитект Йосеф Кранер предлагат програма за обновяване и завършване на катедралата. По-късно през същата година се сформира „Съюз за завършване на катедралата „Св. Вит“ в Прага“.

Постепенно в началото на 1860-те год. работата започва. От интериора са свалени бароковите декоративни елементи и е възстановен първоначалният облик. През 1873 г. Крамер умира и работата му е поета от Йозеф Мокер, който прави проект за западната фасада в класически готически маниер – с 2 кули. Това е моделът, към който се придържа след неговата смърт последният архитект Камил Хилберт.
Розетният прозорец над главния портал, който представя библейски сцени от Сътворението, е проектиран от Франтишек Кисела през 1925-1927 г. Катедралата е окончателно завършена за юбилея на Вацлав I през 1929 г.Тя е дълга 124м., широка 60м. и висока 34м. Камбанарията й е висока 96.5м., а в двата края на западната апсида се издигат две 82-метрови кули, между които е разположен 10-метров кръгъл прозорец – розета.
На южната стена на катедралата се намира парадната Златна порта, която води към параклиса на св. Вацлав. Над вратата има мозайка направена през 1371-1372г. изобразяваща Страшния съд и коленичилите Карл ІV и Елизабет Померанска. Между образите на владетелите в миналото е имало статуя на св. Богородица. Над владетелите е изобразен Христос в мандорла, а пред него са представени молещи се 6 чешки светци – Прокопий, Зигмунд, Вит, Вацлав, Войтех и Людмила. Западно от тях са разположени праведниците, а източно – грешниците. Мозайката е била успешно реставрирана през ХХв. От двете страни на входа има мозайки изобразяващи Адам и Ева (1939г.), а срещу нея е представено Разпятието (1945г.).