Най-известните пещери в България

В България до сега са намерени около 5100 пещери. За много от тях има уникални легенди. Почти всички са изследвани и отворени за туристи - имащи познания в областта на спелеологията. Най-ранните сведения за пещерите в България са намерени в ръкописите на Петър Богдан от 1640 г., които съдържат ценни географски и исторически сведения за България и Влашко. Следващи данни се откриват чак през 19 век, където за първи път се публикува туристическо описание на пещера в България. През 1915 г. излиза книгата “Карстови форми в Западна Стара Планина”, написана от географа Жеко Радев. 7 години по-късно в България се започват системните биоспелеологични проучвания, с които се поставя началото на научните изследвания в пещерите в България.
Сред най-популярните и посещавани пещери в България са Дяволското гърло, Духлата, Съева дупка, Ягодинската и Деветашката пещера, Леденика, Магурата и Бачо Киро.

пещера Бачо Киро

 Бачо Киро е името на една от най-посещаваните пещери в България. Разположена на 300 м от Дряновския манастир в отвесна варовикова скала, висока 25 м. на 335 м. надморска височина.
Пещерата представлява сложен четири-етажен лабиринт от пещерни галерии и разклонения около 3600 м. Тя разполага със специално осветление, което засилва ефекта от видяното. В нея са открити оръдия на труда и следи от човешко присъствие, които датират от средния и късния Палеолит.
В пещерата “Бачо Киро” се срещат разнообразни варовикови образувания - сталактити, сталагмити, сталактони, завеси и колони също така там се надблюдава голямо разнообразие от варовикови образувания, изваяни от времето и водата-Медузите, Мечата пързалка, Катедралата, Водопадът, Дъждовната зала, Концертната зала, Тронната зала. Най-добре проучена от археолозите е първата зала на пещерата Бачо Киро.
“Бачо Киро” е част от Стоте национални туристически обекта.

Населено място: гр.Дряново, общ. Дряново, Габровска област
Обща дължина: 3 500
Денивелация: 0
Дълбочина минус: 0
Изкачване плюс: 0

пещера Дяволско гърло 

Пещерата се намира в най-южните части на Централни Родопи на 3 км от село Триград и представлява един от феномените на Триградското ждрело. По изкопан тунел (150 м.) се стига до впечатляваща с размерите си зала, от която по виеща се стълба се стига до естествения вход на пещерата. След слизането до главната зала следва голямо катерене по тясна, стръмна и хлъзгава желязна стълба, като моментът, в който ще видите блясъкът на дневната светлина през изхода на Дяволското гърло е наистина неповторим. В пещерата може да се видят множество подземни водопади, включително и вторият по-големина в света такъв (42 м.). Легендата говори, че именно тук Орфей се спуска в подземното царство на Хадес.
Дяволското гърло е известна и с обитателите си – най-големата колония от дългокрили прилепи която зимува в Балканкия регион.

Населено място: с.Триград, общ. Девин,
Смолянска област
Обща дължина: 548
Денивелация: 89
Дълбочина минус: -89
Изкачване плюс: 0
 
пещера Леденика 

Пещерата се намира в Стара планина (северозападния край - Стрешерски дял на Врачанската планина), на 16 км от Враца. Входът й е разположен в най-ниската част на Леденишкия увал при надморска височина 830м. Температурата в пещерата варира от -7° C до 15° C, при стабилни 8° С във вътрешността.
Тя е осеяна с голям брой галерии, в които могат да се видият разнообразни карстови форми — сталагмити и сталактити, датиращи от хилядолетия. В най-ниската част на пещерата се намира “Предверието”- през зимата и пролетта тази зала очарова с ледено кристалната си украса, дала името на пещерата. Няколко метра човек трябва да се движи наведен през прохода “Плъзнята”, за да стигне до малката зала с кръгла форма, а след още едно стеснение се озовава в “Концертната зала” (наричана така поради удивителната си акустика). Тук могат да се наблюдават Крокодилът, Главата на великана, Соколът, дядо Кледа и много др. От тази зала се преминава през “Малката” и “Голямата пропасти”, през коридора “Завеските”, за да се стигне до “Бялата зала”, където се извисяват Свекървенският език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка се нарича “Седмото небе”.
Единсвено в тази пещера може да се види насекомото “Леденикус” или “Светломразец”.
Пещера “Леденика” е част от Стоте национални туристически обекта.

Населено място: гр.Враца, общ. Враца, Врачанска област
Обща дължина: 320
Денивелация: 21
Дълбочина минус: -21
Изкачване плюс: 0

пещера Магурата 

Пещерата се намира в северозападна България, на 32 км от Видин и на 17 км. от гр. Белоградчик. Издълбана е във варовиковата Рабишка могила (461 м. надморска височина). Една от най-големите пещери в страната-обща дължина на откритите досега галерии е около 2500 м. Състои се от главна галерия и три странични разклонения.
Пещерата притежава богати по форма и размери образувания-сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, “пещерно мляко”. Освен с красотата си и с внушителните си размери, впечатляват “Големият сталактон” - височина над 20 м. и диаметър на основата 4 м., и “Падналият бор”-това е най-големият сталагмит в изследваните български пещери с дължина над 11 м. и диаметър в основата 6 м.

Според геоложки проучвания, образуването на пещерата Магура е започнало преди около 15 млн. г. Всъщност в една от залите са разкрити праисторически рисунки, издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано. Фигурите изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, богато разнообразие на животни, звезди, оръдия на труда, растения. Рисунките датират от различни епохи - епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха. Слънчевият годишен календар от късния енеолит и добавки през раннобронзовата епоха са с голяма точност и прецизност на записите. Чрез рисунките са се съхранявали информациите за регионалния календар и празниците с техните символични и конкретни персонажи.

Населено място: с.Рабиша, общ. Белоградчик, Видинска област
Обща дължина: 2 608
Денивелация: 56
Дълбочина минус: -56
Изкачване плюс: 0

Пещера Орлова чука 

Орлова чука е пещера в България с обща дължина на галериите от 13 437 м.  Намира се в близост до село Пепелина, на 3 км източно от гр. Две могили и на 35 км от град Русе. Разположена е между гънките на отвесно изсечените скали на левия бряг на р. Черни Лом, на 40 м височина от съвременното корито на реката. Температурата в пещерата през цялата година е около +14 °C. До неотдавна скалите в тази местност са били предпочитани за гнездене на орли, от където идва и името на пещерата. Нейният естественият вход е случайно открит през лятото на 1941 г. от овчар на име Стоян Спасов.
Пещерата Орлова чука е образувана в кредни варовици и варовити пясъчници, утаени преди 120 млн. години на дъното на топлото Кредно море. Преди около 2 млн. години, на границата между плиоцена и плейстоцена (Ледников период), нашите земи окончателно станали суша. По това време протича река Дунав с нейните притоци. Нивото на Черно море се понижило. От повдигането на пластовете, реките на Североизточна България били принудени да врежат леглата си в скалите. Тези води разтварят варовиците и разширяват тектонските им пукнатини, като ги превръщат в тунели и зали.
Благоустрояването на пещерата започва през 1959 г., когато по склона на пещерата се изграждат 124 каменни стъпала и се пробива изкуствен тунел за вход.
При археологически разкопки са открити останки от няколко епохи - кости от пещерна мечка, вълк, елен и др., а също и кремъчни остриета от средата на старокаменната епоха (среден палеолит, 200 – 40 хил. г. пр. Хр.). По-късно, през каменно-медната епоха (енеолит, 5– 4 хил. г. пр. Хр.) тук е живял предшественикът на човека - кроманьонецът. От тогава са останали части от красиво украсен глинен съд, каменна брадва и др. Най-горният културен пласт съдържа незначителен брой фрагменти от керамични съдове със сивочерен цвят, което е показател за краткотрайно обитаване и през желязната епоха, по времето на траките.
В галериите на Орлова чука живеят над 15 пещерни вида - някои пещеролюбиви безгръбначни, както и от 8 вида прилепи. Най-големи са колониите на прилепите голям и малък подковонос, както и остроух нощник. Тук се размножава и уникалния за Европа писклив прилеп.
През 1962 г. пещерата Орлова чука е обявена за природна забележителност. След дълго прекъсване, тя е отново отворена за посещения (01 Април - 31 Октомври). Разбира се осигурен е и гид, който да разхожда туристите из великолепно изваяните галерии и да ги запознава с тайните на пещерата.

Населено място: с.Пепелина, общ. Две могили, Русенска област
Обща дължина: 13 437
Денивелация: 45
Дълбочина минус: -12
Изкачване плюс: 33

пещера Снежанка 

Пещера Снежанка се намира в западни Родопи, на 5 км. от гр. Пещера. Пещерата е сравнително малка, дължината й е само 145 м, но в нея могат да се видят много красиви ледникови форми. Образувана е преди 3,5 млн. г. от Новомахленската река.
Името произхожда от сталагмит, намиращ се във “Вълшебната зала”, които наподобява бяло женско тяло – „Снежанка”. В последната зала, има някой 10-20 см „завеси” които звучат при лек удар. Все пак е желателно това да се прави от водача, за да се избегне счупване. Освен това, той най-добре знае кои звучат най-хубаво.
Пещерата е открита през 1961, като при последващите проучвания в “Голямата зала” и в залата, наречена “Жилището” са намерени кости и глинести съдове, изработени от човешка ръка, без да се ползва грънчарско колело. Те са останали запазени от времето на древните траки.

Населено място: гр.Пещера, общ. Пещера, Пазарджишка област
Обща дължина: 368
Денивелация: 18
Дълбочина минус: -18
Изкачване плюс: 0

 пещера Съева дупка

Пещерата се намира в Северна България, близо до село Брестница, на 25 км. от Тетевен. Разположена е на 520 м. надморска височина и е дълга 400 м. Носи името на братята Съе и Сею, които използвали пещерата за да се укриват по време на османската власт. В пещерата са намерени кости на животни, глинести съдове и монети, датиращи от времето на Римската империя.
Пещерата е разделена на пет зали, имената на някои от които са: Купена - по средата на залата се издига огромен сталактон, който наподобява на купа сено, от където идва и името; Срутището - тази зала е образувана по време на земетресение. Обсипана е със скални късове, някои от които са с височина 3,2 м. Следват залите Харман и Космос, последната е наречена така, заради карстовите форми, приличащи на излитащи ракети. Внушителни форми се наблюдават и в последнaта зала Белият замък.
През 1963 г. пещерата е обявена за природна забележителност, а през 1967 г. е благоустроена.

Населено място: с.Брестница, общ. Ябланица, Ловешка област
Обща дължина: 210
Денивелация: 40
Дълбочина минус: -18
Изкачване плюс: 22

пещера Ухловица 

Пещера Ухловица се намира в планина Родопи, на 3 км. североизточно от село Могилица. “Ухловица” е една от най-старите пещери в региона, с много красиви дендритни обазувания, приличащи на морски корали. Пещерата завършва със седем невероятно красиви езера, като към голямото езеро се спускат каменните струи на брилянтен летен водопад.
Пещерата се намира на 1040 м. надморска височина, а температурата вътре в нея през цялата година е 10-11 градуса. Обща дължина на галериите е 460 м., от които 330 са благоустроени за посещения. Открита е през 1967 г. от Димитър и Георги Райчеви.

Населено място: с.Могилица, общ. Смолян, Смолянска област
Обща дължина: 330
Денивелация: 25
Дълбочина минус: -25
Изкачване плюс: 0

Пещерата “Духлата” 

Пещерата “Духлата” е разположена на десния бряг на река Струма, в югозападната част на Витоша. Тя е сложна пещерна система, разполагаща с множество входове. Пещерата е развита на шест етажа, като общата дължина на галериите е над 17 километра. Така със своята дължина от 17 600 м., тя е най-дългата пещера в България.




Населено място: с.Боснек, общ. Перник, Пернишка област
Обща дължина: 18 200
Денивелация: 53
Дълбочина минус: -53
Изкачване плюс: 0

Харамийска пещера (Триград) 

Разположена е в източната страна на живописното Триградско ждрело, на около 1 км. от село Триград и се намира във величествените скали, издигащи се точно срещу пещерата Дяволското гърло в Западни Родопи.
Харамийската пещера е едно много интересно и удивително място, обвито цялото в загадки и мистерии. Общата й дължина е към 510 м. и се състои от две големи дупки, разделени една от друга посредством огромна бездна.
За първи път тази природна забележителност е била изследвана през 1924 година, а през 1977 година тук влизат и добре обучени пещерняци, които също я проучват. По-късно, през 1983 година в нея се провеждат и археологически разкопки ръководени от Хр. Вълчанова, при които са открити следи от човешки живот още от 4 хил.пр.н.е. Част от находките представляват керамични съдове, оръдия на труда и др.
Днес пещерата не е благоустроена за масови разглеждания от туристи и влизането вътре става само чрез катерене. Посещенията тук се осъществяват единствено на групи, които се направляват от специално обучени инструктори–алпинисти. Тъй като главният вход се извисява високо в скалите, всички ентусиасти се обличат с алпийско оборудване и се изкачват по каменния и стръмен терен. После Ви очаква пълзене из тесните тунели на пещерата, след което се достига до същинската й част, където е влажно и студено, но въпреки това изключително красиво и забележително.

Населено място: с.Триград, общ. Девин, Смолянска област
Обща дължина: 495
Денивелация: 50
Дълбочина минус: -50
Изкачване плюс: 0

Ягодинска пещера 

Пещерата се намира на 3 км. югозападно от село Ягодина. Входът е направен по изкуствен път. Това е една от най-дългите най-интересните пещери в България и най-красивата в Родопите.
Ягодинската пещера има 5 нива с обща дължина 10 километра. Превърната е в истинска туристическа атракция - с изградена 1100-метрова пътека, електрофикация и изкуствен тунел 30 метра по ниско от естествения вход на пещерата. В залите могат да се видят чудни сталактити, сталагмити, сталактони, а също така драперит, синтрови езера, хелектити, леопардови кожи“ (различно оцветени скални слоеве), както и традиционната “стена на греха”, върху която се лепят монети.
В пещерата са открити следи от живот от енеолита (4 хил.пр.н.е.), а също и от по-късната бронзова епоха.

Населено място: с.Ягодина, общ. Борино, Смолянска област
Обща дължина: 8 501
Денивелация: 36
Дълбочина минус: -36
Изкачване плюс: 0